КОАФЬО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Нежел. Който се отнася до коафьор и до коафиране. Годеникът бе наистина младо и хубаво момче, с едва покарали мустачки, вчесано и пригладено сякаш в коафьорски салон. Д. Калфов, Избр. разк, 176.
