КО̀БА ж. Старин. 1. Прокоба. Кралят тълкува съня като лоша коба; ще настъпи със силна войска султан Мурад, ще погуби краля. Б. Ангелов, ЛС, 61.

2. Диал. Дете, което много плаче като на зло, на прокоба (Ст. Младенов, БТР).

С коба. Диал. Навреме, с време, рано.


Източник: Речник на българския език (онлайн)