КОБА̀ЛТ, мн. няма, м. 1. Химически елемент Co — сребристобял с розов оттенък жилав и твърд метал, който се използва като съставна част на редица промишлени сплави, при производството на минерални бои и др. Кобалтът е метал със стоманеносив цвят и голяма твърдост. По свойства прилича на никела. Разтваря се в разредена гореща азотна киселина. Н. Пенчев и др., КАХ, 156. В оловно-цинковите руди, които се намират по нашите южни планини, освен злато има и кадмий, селен, телур, кобалт, които също се извличат. К, 1963, кн. 8, 15. Кобалтът участва в обменните процеси при растителните и животинските организми.
2. Син цвят като на окиса на този метал. В древния Египет, Вавилония и Китай са оцветявали стъклото и емайла в кобалт, като за получаването на този син цвят са използвали кобалтовия окис. // Боя със същия цвят, получавана от съединения на този метал.
— Нем. Kobalt. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.