КОБА̀ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа метала кобалт. Към магнитнотвърдите тела спадат волфрамовата, хромовата и кобалтовата стомана. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 10. Кобалтовите силикати са главна съставна част на сините подглазурни и надглазурни бои, с които се декорират керамичните изделия. В. Пеев, МК, 125. В редица местности, чиито почви са бедни на усвояем кобалт, се наблюдава .. тежко заболяване у добитъка, което изчезва бързо при лекуване с кобалтови соли, давани заедно с фуража. Б. Банков и др., ВВ, 10. Кобалтови руди. Кобалтови сплави. // За керамичен предмет — който е с глазура от кобалт. Кобалтова ваза. Кобалтова керамика.
2. Който е с цвят кобалт; син, кобалтовосин. В тая тиха утрин небето беше кобалтово, мурите спояха спокойни. ЛР, 1971, кн. 5, 9. В осем часа и петнайсет минути Итърли се намирал над Хирошима. Навярно в чистотата на сутринта се е насладил на красивата гледка, която се е разкривала под него — с кобалтовото море, скулптирано от залива. Б. Болгар, ПД, 170. Само кобалтовата синевина на небето и субтропичният блясък на слънцето върху избуялата растителност правеше контраста между светлините и сенките някак остър и дразнещ. Д. Димов, Т, 483.