КОБЗА̀Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Украински народен певец музикант, който си акомпанира на кобза. Народните певци украинските кобзари, .., разнасяха живото поетично слово сред народа. А. Каралийчев, С, 166. Шевченко е проникнат толкова дълбоко .. от духа на народната поезия, че много от неговите малки песнички правят, .., впечатление на народни песни, записани от някой кобзар, а не на произведения на личното творчество. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 427-428.

— От укр. кобзарь.


Източник: Речник на българския език (онлайн)