КОБЍЛА ж. 1. Женската на коня. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат — спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Яхнал ръждивата си кобила, размахал дебел кожен камшик, Пантелей препускаше по равния двор. А. Гуляшки, МТС, 49. Из селото се чуваха звънците на кобилите, хлопките на овцете и медните биволски звънци на биволиците. Ц. Гинчев, ГК, 140. Яко ме тизе не земеш [Недо], / я сам ще ти се обеса / пред бащини ти вратници, / баща ти глоба да даде / негови брези биволе, / негови сиви кобили. Нар. пес., СбВСтТ, 674. Две кобили в една торба не се зобят. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 379.
2. Прен. Разг. Грубо. Едра и груба жена. Остави се да го подведе тая кобила с лъжливи документи и той се съгласи да я назначат управител на магазина.
◊ Разг. Дълга кобила. Диал. Вид детска игра, при която едно от децата стои с приведено напред тяло, а другите го прескачат; прескочикобила, прескачаница, прескакулица, прескакулка, дълга магарица, дълги магарета. Зайците, събрани на весела дружина край геранския път по полянките на ръта, играеха своята зайча игра, като се прескачаха като децата на дълга кобила. Ц. Гинчев, ГК, 140.
~ Видяла те майка ти на бяла кобила. Разг. Пренебр. Казва се за някого, който се намесва в разговор, без да е осведомен или без да го попитат. Вятър ме вее (носи) на бяла (сива, сляпа) кобила. Разг. Ирон. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм, завеян съм. — Венците ми са слаби! Венците! — оплаква се той. — Проядени са от ракията — подмята злобно мама, — слаби ти са ангелите... Вятър те вее на бяла кобила. С. Таджер, ПНМ, 64. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138. Ожребили се бащините му кобили; ожребили му се кобилите. Във 2 и З л. Разг. Изглежда много радостен. Както те гледам, май са се ожребили кобилите ти. Орташка кобила. Разг. Немарливо извършвана обща работа или зле поддържан общ имот. — Може да са го откраднали, бе. Там не е един. Орташка кобила. Може другите да са пипнали по нещо, па не него да хвърлят вината. Там не влиза един! Ст. Даскалов, БМ, 37. От добра кобила жребче. Диал. Способен, даровит. Поиграва / поиграе червената кобила. Диал. Става пожар някъде, запалва се нещо. — И взели да се чудят как да го пропъдят от Геран... Няколко години наред да му поиграе все така по хармана червената кобила, сам ще бяга. Ц. Гинчев, ГК, 310. Пускам (пущам) / пусна червената кобила. Диал. Запалвам нещо, правя пожар. Роднини по бялата кобила. Диал. Ирон. Никакви роднини или съвсем далечни роднини. — По бялата кобила сте роднина, дето я купихте от вуйчо ѝ на Пенка. Т. Влайков, Съч. I, 14. Удрям самара да се сеща кобилата. Диал. Казвам нещо не направо, със заобиколки, намеквам за нещо, обикн. неприятно.