КОБЍЛИЧКА ж. Умал. от кобилица1. Строят се [серийните електрически прекъсвачи] с врътка, а ако задвижването е лостово или кобилично лостчетата и съответно кобиличките трябва да са две. Ел. XI кл, 1965, 44. Па си зема кобиличка, / кобиличка с бели котли / и отиде на кладенец. Нар. пес., СбНУ VIII, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)