КОБЍЛКА1 ж. Диал. Кобилица1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
КОБЍЛКА2 ж. Умал. от кобила; малка кобила, кобилче. Отец Анастаси поръси със светена вода плуговете и сеялката, .. Сетне се качи в кабриолета при Тома и двете бели кобилки, .. препуснаха към полето. А. Гуляшки, ЗР, 37. Поведе кобилката за юлара и полека-полека излезе из хана. Й. Йовков, ΒΑΧ, 192. — Мари врано вранушке, / орала ли си в неделя? / — Орала съм, орала, / и два сам вола одрала, / и шарена кобилка. Нар. пес., СбНУ XXXIX 295.
◊ Кьорава (сляпа) ми е кобилката за някъде; не ми види кобилката на (за) някъде. Диал. Не ми се отива някъде. За тамо кьорава му е кобилката. Ст. Младенов, БТР, 1040. Не му види кобилката нататък. Π. Ρ. Славейков, БП I, 308.