КОБЍЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кобила; малка кобила, кобилка2. А Катето седнала срещу него на един стол и току се кикоти, току се ребети като пашитно кобилче без юлар. Кр. Григоров, Р, 231. Невесто, млада невесто, / .. / право ми кажи, не лажи — / чийе е тава девойче, / шчо рано рани на вода, / сиво кобилче водеше, / синьо фустанче носеше. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 101.