КО̀БНО. Старин. Нареч. от кобен; злокобно, зловещо. Облаците се гонеха тъмни, грозни. .. Ревяха вълните, сякаш мълвяха някаква закана. .. Кобно мълчаха Петрино и Галичица... Д. Спространов, ОП, 391.