КОБУРЛУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кобур. Отпред на седлото видях, че имаше кобурлуци, но дали имаше в тях пищови и бяха ли пълни, това не мога да кажа. М. Георгиев, Избр. разк., 152. На площада Каябаш се издигала Сарашката джамия, там била покритата чаршия, където в тесните дюкянчета турци сарачи изработвали конски такъми — седла, юлари, колани, капистри, а освен това силяхи и кобурлуци — от най-обикновените до скъпите, украсени със сърма и клаподан. Д. Мантов, ХК, 78.
— От тур. kuburluk.