КОВА̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, несв., прех. 1. Чрез удари с чук обработвам нагорещен метал, за да му придам определена форма. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14. Коларожелезарят по цял ден кънтеше по наковалнята, а когато не ковеше желязо, боядисваше ритли и ги изправяше пред работилницата да съхнат. Й. Радичков, ББ, 81. Ковеше [Сали Яшар] желязото и правеше каруци. Й. Йовков, ПК, 6. Малко по малко человеците научили да правят по-яко и по-хубаво своите домове, особено кога изнамерили огъня и начнали да коват желязо и да правят различни сечива. Г. Йошев, КВИ (превод), 3.
2. Като обработвам метал с чук, правя, създавам някакъв предмет; изковавам, изработвам. — Какво ще поръчате? — посрещна ги [сгледниците] златарят .. — Искаме да научиш тоя момък да прави златни пръстени, гривни и обеци. Пафти от сребро да кове. А. Каралийчев, МО, 15. Ковали са монети, с малки изключения, почти всички наши царе от XIII и XIV век. HTM, 1962, кн. 1, 3. Ковачът вади желязото от огъня с клещи, туря го на наковалня и подкача да кове с чук, кому каквото трябова: подкови, гвоздие, брадви и други работи. Д. Манчев, БE II, 59. Терзии седла шияха, / златаре юзда ковеха, / за сватове са готвяха. Нар. пес., СбНУ II, 55.
3. Вбивам с чукане, удряне някакъв предмет с остър край, връх (обикн. гвоздей) в нещо; забивам, заковавам, вковавам. Внимателно стъпи на кушетката и почна да кове с тока на обувката гвоздея в стената. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Един зимен ден, като ковях гвоздеи на шейничката си, съвсем случайно свирнах с уста. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 6. // Прикрепям едно нещо към друго с помощта на гвоздеи и под. чрез удряне, чукане; заковавам, зачуквам. Поставиха обяви по джамлъците на адвокатските писалища, .. Младежите се изхитряваха, лепяха ги или ги ковяха по дървета и стени, дето мъчно можеше да бъдат достигнати. Ст. Мокрев, ЗИ, 133. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Белев, ПЕМ, 64. Нам остава само да правим селски калеври, солдашки ботуши и да ковеме падналите дървени токове... Ст. Чилингиров, ХНН, 137. Тежак аскер дофтаса, / ma си са царя фанале, / та го са на кон качиле, / назад му ръце връзаха, / под кон му нозе коваха. Нар. пес., СбБрМ, 85. ● Обр. — Я тичайте, мои братя, / фанете ми лудо-младо, / при мене го доведете, / ще го вържа с руса коса, / ще го кова с вити гривни, / ще го стрелям с черни очи. Нар. пес., СбВСтС, 24.
4. Правя, създавам някакъв предмет от дървен материал, като прикрепвам определени части, елементи едно към друго с помощта на гвоздеи и под. чрез удряне, чукане; изработвам. Беше и дърводелец [бащата на Людмила]. Ковеше кревати като градските, правеше маси, столове. А. Гуляшки, СВ, 53. В Беломорието, султанските слуги коват мостове да мине султанската свита. А. Дончев, ВР, 147. Росенчо се залови да кове къщица от едно сандъче, но това беше трудна работа. П. Стъпов, ЧОТ, 25. Бучат сред калта багери, коват кофраж кофражисти от цяла България. Ч. Шинов, СбХС, 309. Трябва да се накарат хористките да излязат на естрадата, дето я коват на средището. Б. Несторов, СР, 236.
5. Слагам, зачуквам подкова на впрегатно добиче; подковавам. Ама и той [жребецът] не пати добро: едно лято, като вкарахме хергелята в ъгъла — налбантите бяха дошли да я коват — той остана отвън, рече да прескочи плета, натъкна се на един кол и умря... Й. Йовков, АМГ, 148. Майстор Павел беше забравил, че го чакат в ковачницата за работа. Обещал бе на Гошката, че ще кове биволите му веднага след ручок. К. Петканов, ОБ, 154. Ранил е Марко / рано в неделя, / да ми кове бърза коня, / да гу кове сребърни петали. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25. Момчил си конче ковеше / с позлатени подкови, / с посребрени копита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13. Видяла жабата, че коват бивола, и тя дигнала крак. Послов.
6. Изтънявам острието на сечиво с удари на чук; остря, изострям, клепя1, точа. Мирис от скоро покосена трева лъхти из низината. Надалек звякат стоманни коси, които коват или точат. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Под големия крив орех на гробищата, седнали на сянка, ковяха косите си Лъжлив Съби и Нено Сенегалецът. Чудомир, Избр. пр, 1. — Дай ми бе, комшу, черяслото и ешема (палечника) си, моите са изхабени, а пък да има в град да ги кова, то ще се мине време. Ил. Блъсков, СК, 32.
7. Изчуквам бразди върху воденичен камък, за да мели по-добре. Нойчо не отиде да обади на дяда си, който в туй време ковеше воденичния камък, ами се върна назад в тъмнината да найде агнето и да зарадва майчицата му. А. Каралийчев, ПС I, 117. — Знаел бил да кове хубаво камъка и ситно брашно правел. Ако да е да се кове камъка, и аз знам да го кова! Й. Йовков, СЛ, 97.
8. Прен. Книж. С отвл. същ. Създавам, градя, изграждам. Оттатък е — „Влашка земя и Богданска“ . Оттатък, — това са ханищата, печатниците, комитетите, лудите глави и мъдрите мъже, които, вкупом, всеки по свой начин и свое разумение, ковяха на този чужди бряг бъдещето па своята страна. П. Делирадев, БГХ, 50. — Тъй, тъй, болярин Годеслав е човек на княз Ивана, .. — Ще се разправя и с него, отче. .. Сега нови козни кове против мене с приятелите си. Ив. Вазов, Съч. ΧΧI, 48. — Разправят, че човек сам кове съдбата си. М. Марчевски, ТС, 49. Сичките други искания, които са сковани и коват още от продадени някои цариградски българи на турското правителство в Цариград, .., са искания неповолни на народа ни. НБ, 1876, бр. 54, 209. // Измислям, съчинявам. Споменът за това убийство бе останал в него като скрита болка, която оживяваше, дълбаеше го често, .. Глаушев сам ковеше доводи срещу себе си с ожесточение срещу самия себе си. Д. Талев, ГВЧ, 94. Песимистите и страхливците започнаха по-смело да коват теории за невъзможността да се събори военно-фашистката диктатура чрез .., въоръжено въстание. К. Ламбрев, СП, 105. Баща си не зачита, от баща си се дели, а света ще оправя, нови закони ще кове... Г. Караславов, Избр. пр VI, 167. Побратим Богоров се трепи / да чисти наш беден език / и думи се нови кове, лей и клепи / и вика с яростен вик. Ив. Вазов, БМ I, 50.
9. Прен. Разг. Внушавам някому определена мисъл, разбиране, отношение, карам някого да извърши нещо и проч.; надумвам. Вечерта в кръчмата на Кривицата бай Рожен обърна три шишенца пръщинка. Кривицата почна да го кове: — Ти само почакай да видиш какво ще стане. Тез хора не са за работа: половината ще изядат на зелено, другата ще изпокрадат. А. Каралийчев, СР, 55. Снощи, като влязох в Белчовата ковачница да прибера наклепаните ралници, заварих и Диня. Тъкмо ковеше кумеца Славя. Налива му катран в рогата. ОФ, 1950, бр. 1897, 4. кова се страд. — Никой не ще ти открадне Тотка! — Бай Пенко, желязото се кове, докато е горещо. Ще прощаваш, но ще ти взема Тотка. К. Петканов, ЗлЗ, 62. — Знаеш ли колко коси имаме в чифлика? — Около десет са, но не са годни за работа. Трябва да се коват. К. Петканов, ЗлЗ, 98. Сечива се коват от ковачи майстори.
КОВА̀ СЕ несв., непрех. За метал — поддавам се на обработка чрез удряне с чук. Нагрято до 900° С, желязото омеква, може да се кове, да се изтегля и да се споява. Хим. VIII кл, 1965, 63. Ковкост — свойство на метала да се кове и пресова. Стоманата се кове и пресова. Маш. IX кл, 11. Живакът [при ниски температури] става твърд и може да се кове. Физ. X кл, 1951, 89.
◊ Кова клинци. Разг.; Кова гвоздеи. Диал. Много ми е студено, тракат ми зъбите от студ, треперя от студ. Добре, че свариха отворена Хаджи Данчовата кръчма, та преспаха на голите дъски, а то кой знае къде щяха да коват клинци цяла нощ на открито. Чудомир, Избр. пр, 151. — Ти мълчи там, да не наредя да те изпъдят на двора, та да ковеш цяла нощ клинци. В. Нешков, Н, 74. Ще ковем гвоздеи нощес. Π. Ρ. Славейков, БП II, 215. Ковал съм си магарето. Диал. Приготвил съм се, подготвил съм се за това, което ще правя. Кога ковач кова, кога дупе му почерня. Диал. Подигр. Грубо. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува. Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. 1. Казва се на човек, който се готви да иде някъде с другите. 2. Казва се на човек, който е сиромах, а се мери с богатите.