КОВАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Пчелар. — Ам че де я познаваш [пчелата майка], като е като другите? — Ами че защо съм кованджия толкоз години, нали затуй — да я познавам. Ц. Гинчев, ГК, 22. Кованджията забуля очите и ръцете свои, а че издига едно кошче па върлина и го занося над роя. П. Берон, БРП, 119.