КОВА̀НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кова и от кова се. Понякога Слав духаше с широкия мях, а понякога, .., помагаше и при коването, при слагането на наплати, при завинтването и отвинтването на гайки. Г. Караславов, ОХ I, 251. Особено много ми се удаваше коването на токовете. Аз и не слагах обувката на калъп. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. „Леле, сестро Йонке, / .. / мене да заведеш / при младо албатче, / да му плата, Йонке, / моето коване, / дек ми конче ковал / на юнашка вера, / вера, вересия“ Нар. пес., СбНУ XXV, 22.