КОВА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Коване. И от тук .., ние взехме 30-40 души момчета, един налбантин, със сичките принадлежности за кование на коне. З. Стоянов, ЗБВ II, 41. Честна е всяка свястна работа, било тя орание, копание, ткание, кование, шиение и пр. Й. Груев, СП (превод), 227. И днес, когато познаваме желязото, и днес пак употребяваме медта в много работи заради нейната трайност и нейното лесно кование. Т. Икономов, ЧПГ, 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)