КОВА̀РСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на коварен. Не започна Вардарски с молитва и набожни думи, а викна с пълен глас и цялата църква притаи дъх: .. — Такъв народ сме ние — болгарски и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство. Д. Талев, ПК, 52. Людмила помисли по-дълго, защото бе усетила коварство във въпроса му и не искаше да се мята в безуспешни налучквания. Ем. Манов, ДСР, 388. Това е устрема стихиен пак / на правдата, честта и мъжеството / към лют двубой с коварството и злото. Ив. Вазов, Съч. V, 130.
2. Обикн. мн. Коварна проява, постъпка, дело и под. Грубостите на миналия режим се замениха с изтънчени подлости и коварства. Ал. Константинов, Съч., 192. Пред нас изпъкват нагледно всичките недъзи и болки, борби за надмощие, интриги и коварства, в които се изтощава силата на патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 272. На него [престола] трябваше да седне синът на Асеня, Йоан II Асен, но тъй ката този законен наследник не са намерваше тогава в Търново, то на престола Търновски седна с хитрост и коварство браточед му (лелин син) Борил или Борис III. Р. Каролев, УБЧИ, 42.