КОВА̀Ч1 м. 1. Лице, което се занимава с обработка на метал и изработка на метални изделия чрез коване. Ковачът чукаше по наковалнята желязото. Ив. Вазов, Съч. IX, 151. Момчето отишло при най-добрия ковач и му поръчало да изкове стоманен сърп. А. Каралийчев, МО, 10. А той бе майстор на бронз и ковач на тънки изваяния. Н. Райнов, БЛ, 51. Сред ковачницата димна, / в облак ален от искри, / наковалнята трещи, / .. / Като призрак в адски замък, / като дух сред духове, / старият ковач кове. Д. Полянов, Избр. ст, 49. Но острият щик мой, ковачът кове — / стоманен, за бой закален! Н. Хрелков, ДД, 212. ● Обр. Ех, ако е вярно, че всеки кове сам съдбата си, / аз излязох лош ковач на своята! Е. Багряна, ЗМ, 82.
2. Лице, което се занимава с подковаване на добитък; подковач, налбантин. Железарите бяха подредени в три категории — ковачи, които подковаваха коне и волове и разработваха маши, ръжени, пиростии, петала, гвоздеи и др.; ножари и брадвари. Д. Казасов, ВП, 39. Ковачите, навързали обоселите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита. Д. Калфов, ПЮН, 18.
◊ Кога ковач кова, кога дупе му почерня. Диал. Подигр. Грубо.; Кога (ка) ми стана ковач, кога (ка) ли му кожа поцърне. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.
КОВА̀Ч2 м. Диал. Птица кълвач.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КОВА̀Ч3 м. Диал. Насекомо рогач; сечко, елен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.