КОВА̀ЧКА1 ж. Диал. 1. Жена ковач (Н. Геров, РБЯ).

2. Съпруга на ковач; ковачица.

КОВА̀ЧКА2 ж. Диал. Квачка (в 1 знач.). Ако има из ромънските градове българе патриоти, .., свята длъжност тяхна е така също и да размислят каква постъпка трябва да са направи, за да са извади народният имот от касите и алъш-веришите на нашите букурещки чифути, които яса седнале над него да го мътят като ковачка. НБ, 1877, бр. 59, 230.


Източник: Речник на българския език (онлайн)