КОВАЧЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Ковачество. Тюлев мислеше и за ковачницата си, за клиентите си. Точно сега бе сезонът на най-усилената работа, .. Успокояваше го само мисълта, че Слав вече разбира ковачлъка и заедно с Донча ще кара криво-ляво. Г. Караславов, ОХ IV, 242-243. Не му беше леко на Димо отначало да върти ловко чуковете — .., Не го влечеше ковачлъкът и това си е — баща му сам виждаше. Г. Манов, КД, 19. Стопанката му преде вълната, приготвя платно за ризи, реди къщата и децата си, които, щом порастат, ходят с баща си на риболовство и сам си ги учи на ковачлък и делгерлик. П. Р. Славейков, СК, 66.