КОВА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ковач. Христо беше кръстосал яките си ковашки ръце. Ст. Марков, ДБ, 142. Домакинът почна да подава отдолу, а ковачът поемаше и туряше всичко в ковашката си престилка. Й. Радичков, НД, 61.
2. Който се отнася до ковач и ковачество, който е свързан с ковач или ковачество. Така била създадена легендата за древноримския бог на огъня и ковашкия занаят Вулкан (..). Древните римляни вярвали, че богът Вулкан имал дълбоко под земята ковачница, в която ковял стрелите (..) за своя брат Зевс. Хр. Тилев, В, З—4. „Идат!“ — отвръщаше с едничка дума ковашкият калфа, .., и бързаше към къщата на Божил. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 624. Бае Крачун беше записан в тефтера на ковашкия еснаф като майстор още преди четиридесет години. М. Георгиев, Избр. разк., 227. В бараката имаше ковашко огнище, наковалня и ковашки мях, разположен над огнището. Д. Спространов, С, 90. Заглъхна чаршията — не се чуваха да звънтят нито казанджийските, нито ковашките чукове. Г. Дръндаров, ВЗ, 15. Загрижеността на всички тези хора, които работеха в обущарски, .., ковашки и хлебарски заведения .., радваше Илков и го изпълваше с вяра в успеха на гигантската борба. Г. Караславов, ОХ III, 392. По-състоятелните села имаха тогава и повече ковачи, .. Но постепенно фабричната стока измести ковашката. Й. Радичков, СР, 106-107. Ковашки труд. Ковашка бригада. Ковашки клещи. Ковашки цех. Ковашко отделение. Ковашки изделия.