КОВБО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Пастир, говедар в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон. Това, което са ковбоите за Северна Америка за Южна са гаучосите. Св. Минков, ДА, 67. Когато един ковбой оседлае бик вместо кон това в представите на американеца е странност. Е. Николов, П, 25-26. И така отиваме на югоизток, .., петдесет ковбой с четири хиляди глави едър добитък. М. Вълев, ПСС, 18.

— От англ. cowboy. — Друга форма: ка̀убой.


Източник: Речник на българския език (онлайн)