КО̀BBAM, -аш, несв. (рядко); ко̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ко̀внат, св., прех. Разг. Удрям, чуквам един или няколко пъти, обикн. гвоздей; зачуквам, забивам, заковавам. Пукне се наплат на колата, дядо не дири колар. Рови по бунището, намери някоя вехта шиничка или парченце тенекийка, ковне го на две места и макар и да хлопа — пускай го да върви, работа да върши. Кр. Григоров, ОНУ, 43. — Я, момчета, търсете някой и друг гвоздей да ковнем, че да окачим торбите. Ем. Станев, ИК III, 182. Ей сега коввам и тоз гвоздей и сандъчето е готово. коввам се, ковна се страд.