КО̀BКOCT, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на ковък. Разлагаме минерала и чрез прости химични реакции доказваме качествения му състав. В някои случаи се получава метално зърно, върху което извършваме допълнителни изследвания: ковкост, цвят и др. Б. Ангелов, ЗМ, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)