КОВЛА̀ДЕНЕ, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Отгл. същ. от ковладя и от ковладя се; клеветене. Те всички [внуците] са съвременни хора, любят Отечеството (..) и му „помагат“ с каквото могат: тук ще откраднат на дребно, .. там ще дадат и ще вземат рушвет, .., а в службата ще напреднат — кое с еветчийство, кое с ковладене наляво и надясно. Ем. Манов, В, 7. Те, богомилите, се делели на прости верующи и на съвършени. Съвършените не се женили, защото женитбата била блуд. Месо не ядели, нето яйца, нето сирене. .. Не допущали клетва нето ковладене пред съдилището. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 246.