КО̀ВНУВАМ, -аш, несв. (рядко); ко̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ко̀внат, св., прех. Диал. Коввам. ковнувам се, ковна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.