КОВЧЀГ, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Продълговат, сравнително плитък сандък с отделен, незакрепен към него капак, в който се полага тялото на покойник, за да бъде погребан. След три деня чичо Митуш се помина. .. И тъй като в чифлика нямаше гробища, трябваше да го занесат в Сърнено. Туриха ковчега в една кола с канати. Й. Йовков, АМГ, 156. Минава едно погребение, никой не изпраща покойника, ако не се смята взвод войници с пушки, които отиват по задължение, за да дадат един залп, когато ковчегът бъде спуснат в земята. Л. Стоянов, X, 158. Хората умираха и ние ги изпращахме до гробищата. Биеше камбаната. Плачеха, пееха, вървяха след дървения ковчег към стръмното, буренясало жилище на мъртвите. К. Калчев, ПИЖ, 120. С трескави крачки мъже прегърбени / мълком понесли са дървен ковчег, / а след ковчега, с очи насълзени, / суха женица престъпя и стене. Хр. Смирненски, Съч. I, 42.
2. Остар. и диал. Сандък, в който се държат обикн. дрехи, покривки, завивки и др. вещи, които не са в ежедневна употреба. Върху мозаичния под пъстрееха килими и кожи. Някои от тях Войдан познаваше, но другите, .., Ирина беше извадила от сватбените си ковчези. М. Смилова, ДСВ, 51. — Мома вече, а скръстила ръце и седи! Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш. Ст. Даскалов, БМ, 7. Ирина майка не слуша, / .., / отвори шарни ковчези, / извади свилни пешкири, / превърза китка смесена. Нар. пес., СбВСтТ, 631.
3. Остар. Каса (за пари). А тях [разписките] Младен редовно прибира, грижливо ги подрежда и пази ги с общинския ковчег. Т. Влайков, Съч. III, 189. Най-справедливо и най-възможно е да се задължат и архиереите, .., църквите и манастирите да внасят ежегодно в екзархийския ковчег помощ [за школите], съразмерна на материалните им сили. ПСп, 1876, кн. 11-12, 196. По тая причина, за да ги заварди от наклонност от кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. — Аз не те питам на кого си син, а какъв занаят имаш? .. — Не ставай смешен — намеси се вуйчото — защо му е занаят на моя племенник, когато неговият баща владее много села и градове, ковчезите му пращят от злато и сребро. А. Каралийчев, МО, 14. Человек може да е просяк не само когато е покрит с дрипави дрехи, но и когато има милиони в ковчега си. Ч, 1871, бр. 14, 422. Аристид, .., бил избран за пазител на общия ковчег (каса), определен за продължение на войната с персите. ВИ, 32.
◊ Ноев ковчег. 1. Книж. Според Библията — сандък, в който Ной спасил от потопа семейството си и по една двойка от всички птици и животни. 2. Разг. Помещение, място, което е много препълнено, в което има много и най-различни неща. Мазето му е Ноев ковчег. Цепя <си> дъски за ковчег. Разг. Кашлям много силно.