КОВЧЀЖЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от ковчег; малък ковчег. Петко не каза нищо повече. Изскочи и отиде в обора с намерение да освободи кравите на Петаците. Той завари Гена все още да хълца над яслите като над детско ковчеже. Ст. Даскалов, СЛ, 56. Сестрите ѝ, .. ошли, окраднали двете деца, турили ги у едно ковчеже и ги пущили у морето. Нар. прик., СбНУ X, 162. Как си дочула Марина, / .., / та си узе отворете, / си отвори килерето, килерето, ковчежето, / та изкара чисто рухо. Нар. пес. СбБрМ, 434.
2. Малко сандъче, предназначено за съхранение на пари, ценности и документи. Редица след редица ромейските войски минаваха край изкусно метнатите неоценими тъкани и край отворените ковчежета с украшения. А. Дончев, СВС, 617. В една от стаите се натъкнах на особено ковчеже за скъпоценности. То е принадлежало някога на кралицата. Г. Белев, КP, 100. Павлин бързо отиде в една от стаите, отвори скрития под черги и възглавници сандък и извади желязно ковчеже. Ст. Дичев, ЗС II, 622.