КОВЧЀЖЕЦ, мн. -жци, м. Остар. Умал. от ковчеже; съвсем малко ковчеже, сандъченце, ковчежче. Събирачите дойдоха на едно село и изписаха всичките человеци, които можеха да отидат на бой — .. Те туриха тези имена в един ковчежец и като го завъртяха, изтеглиха половината от тях. Тези 150 души трябваше да отидат на войната. Из 1874-1881, 1882, 166. Незабавно събира най-драгоценния вещи г. Белену, прята ги в ковчежец и излазя, без да го съгляда някой. С. Радулов, ГМП (превод), 205. Компас ся нарича един околчастий дървений ковчежец (кутийка), .., на когото посредата ся върти постоянна стрелка, намазана с магнит на остроконечния бод. Г. Йошев, КВИ (превод), 240.