КОВЧЀЖНИК, мн. -ци, м. Остар. 1. Касиер — платец във военно учреждение, военна част или друго ведомство или служител в касова служба на банка. Уреждането на войнишките заплати му отне цели два дена. Най-после ковчежникът на полка, .., прибра мрачно работните ведомости и му наброи цяла купчина книжни окупационни пенгю. П. Вежинов, ВР, 213-214. Той бе събирал с упоритостта на пестеливец сребърните монети, които ковчежникът на гарнизона му отброяваше всеки трети месец. П. Константинов, ПИГ, 8-9. „Посланика“ казваха на един скромен, мълчалив, шестдесетгодишен мъж, служил като ковчежник в чужда легация. Ст. Даскалов, ЕС, 343.
2. Служител, който съхранява обществени, държавни и под. пари, ценности и документи. Кастрофилакът Воислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски, П. Константинов, ПИГ, 25. Значи, Киприян изпращаше злато. Не беше любопитен да види колко е, нито пък откъде го е взел — .., дали от ковчежника на митрополията или от личния си ковчежник. Д. Добревски, БИ, 142.