КО̀ВЪК, -вка, -вко, мн. -вки, прил. За метал, сплав — който лесно се кове, лесно се подава на обработка чрез коване. Посрещаха ги отзвъняванията на чуковете на бакърджийските работилници, пееше в ушите им отмереното тепане на ковкия, гъвкав метал. Д. Спространов, С, 135. Те [доспехи на тежко въоръжения конник] се изработвали предимно от бронз, тъй като тази сплав е по-ковка от желязото. ТВ I, 9. Прави [електронният газ] метала ковък и изтеглив. Д. Лазаров, ОЛЕП, 56.