КОГА̀ въпрос. нареч., въпрос. нареч.-съюз. I. Въпрос. нареч. 1. В същински, пряк въпрос. При искане да се определи времето, през което е станало или ще стане нещо; по кое време. — Господин Соколов, кога комитетът ще има заседание? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. — Кога премина реката? — попитах го и няколко пъти повторих това все по-високо. Й. Йовков, Разк. II, 70. Кога е ходил баща ти в Панагюрище? К. Величков, ПССъч. I, 8.
2. Във въпросително-възклицателни и въпросителни изречения. При изразяване на възмущение, гняв, недоволство, досада, тревога, учудване, изненада, възхищение от нещо, което се е случило или се очаква. Тегли ме повече и повече към родината. Но ти ми обаждаш такива скръбни работи за там! Боже, кога ще лъснат светли дни над тая нещастна България! Ив. Вазов, ПЕМ, 89. — Кога порасна ма, Цвето, вчера беше дете! Гледам те и ти се радвам. Елин Пелин, Съч. III, 108. Кога ще станем и ние хора? Кога ще разберем съществените наши народни интереси? НБ, 1876, бр. 18, 72.
3. Разг. Обикн. след още. За посочване, за изтъкване, подчертаване, че действието е извършено много по-рано от момента, в който се говори; откога, от колко време, отдавна. — Спиш като малко дете. Блазе ти! Пък аз още кога към станала. Елин Пелин, Съч. II, 65. — Железницата е пристигнала още кога... Ив. Вазов, Съч. XII, 54.
4. Разг. Повторено кοга-кοга. а) За посочване, че действието е станало много по-рано от момента, в който се говори; отдавна, откога, още кога. Бюрокрацията получава един след друг и един от друг по-съкрушителни удари. И ако тя не беше жилава, отдавна да е мъртва, защото времето ѝ кога-кога изтече... ВН, 1961, бр. 3069, 4. Другите деца кога-кога отидоха на плажа, а ти сега ставаш от сън. б) Със следв. нареч. за време, обикн. в сравнителна степен; много, къде-къде. Илиева: .. — Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите си... При това зет богат, с бляскава политическа кариера. Големанов: — Малко закъсняла... Илиева: — Тъкмо в разцвета на възрастта си... В Англия кога-кога по-късно започват държавните мъже! Ст. Л. Костов, Г, 58-59. Кога-кога по-рано от тебе си написахме домашното.
II. Въпрос. нареч.-съюз. А. Подчинителен. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос), в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за време; по кое време. — Е, хора! Не си губете време да разрешавате въпроса, дали ще има въстание, защото той е решен. Свършена работа! Сега говорете за въстанието — как ще го направим, кога да го направим. Д. Талев, И, 464. Едва сега той се сети за часовника си. .. По него той ще се оправя, по него ще знае кога е обед, кога икиндия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. — Ставай — каза брат ми. — Трябва да хапнеш добре, защото не се знае кога ще обядваме. Ем. Станев, ЯГ, 103.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за време; в какъв случай. През годината тя знае кога от кой фасул трябва да се вари, кое е за тях си, кой е за службата, дето я правят на Свети Никола, и кой за госте. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. Никой не е познал кога една жена обича наистина от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 90. И Райка припкаше и залягаше по цял ден и знаеше се кога какво ще трябва да се върши из къщи и кога е време за женска работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Нелегалният винаги усеща кога човек искрено желае да му помогне и кога гледа да се отърве от него. В. Андреев, ПР, 8.
3. Въвежда подчинено сказуемноопределително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за време. Важното е кога и как ще започне есенната сеитба. Δ Същественото е кога ще започнат настъплението. Δ Решаващото е кога ще получат необходимите за производството суровини.
4. Разг. Когато; като. Кога се засмее, показват се в два реда оние ситни и бели като бял маргарец зъби. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. По обед или надвечер, кога пуснат канцелариите, навалицата хване още повече да приижда, булевардът прелива и по тротоара минувачи едва силом си проправят път. П. Тодоров, И II, 11. А къде къпината, кога гледам, се заплела една черна овца, проблейва. Й. Радичков, СР, 26. Всяка борба възмущава и облагородява ..; тя е геройска, когато човек я предприема за самосъхранението си; божествена — кога е за човечеството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Благосъстоянието на цял народ е благосъстояние на секиго от нас. Кога е тъй, ний тряба сичко да жъртвоваме за народното добро. Ч, 1870, бр. 5, 144. Води ме, партийо, води ме/ под своите бойки знамена! / .. / Ах, как горящите ти рани / дълбоко, остро ме болят — / кога нападаш и се браниш, / кога се луташ в своя път! Хр. Радевски, П, 55-56.
Б. Съчинителен. Съотносителен-съединителен. Повторен при всяка част на изречението или при всяко изречение: кога ... кога. Свързва еднородни части на изречението или прости изречения в едно сложно при изброяване, изреждане на различни възможности; било ... било, къде ... къде, де ... де, ту ... ту. Всяко тримесечие го излъчваха за ударник, получаваше кога парично възнаграждение, кога подарък някой хубав вълнен пуловер или поплинен плат за горна риза. Кр. Григоров, ПЧ, 150. Топло е вътре във фурната, приятно е да седнеш край огъня, но нали път ме чака, вземам кога хляб, кога брашно и хлътвам в тъмнината. Й. Радичков, ББ, 92. Цели четиридесет години — .., тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, .., кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце. Елин Пелин, Съч. III, 12. Както знаеш, аз и другарите карахме криво-ляво — кога фасулена чорбица, кога хляб и сиренце. Но за тая вечер няма нищо — нито троха. Д. Спространов, С, 32. Кога владиката спи, кога Костакя няма, кога писмото не е наръки, та чак на трите недели Неофит благоволи да ме повярва, че не съм нито давал, нито писал за вула, и да ми позволи да си ида. Π. Ρ. Славейков, БП I, 9.
◊ Кога <и> да е. Разг. 1. Все някога; когато и да е. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е хората ще те оценят. Ал. Константинов, Съч., 245. — Нека ги крие тия пущини [парите]. Кога да е, пак тая душа ще пие и ще яде от тях. Елин Пелин, Съч. III, 28. От брадва рана кога да е зараства, а от язик никога. П. Р. Славейков, БП II, 17. 2. По всяко време; когато и да е. Булченската си дреха туркинята държи в сандъка, тя не се показва кога да е. Ст. Станчев, HP, 65. Кога да е не се ходи по гости. Δ У нас може да идваш кога да е — все има човек у дома. Кога как. Остар. Всеки път, когато, колкото пъти. Кога как видеше бедни ученици, състрадаваше ги, спомагаше им с книжки, перца. Ил. Блъсков, КУ, 6. Антим 1-ий, .., ся грижи съвестно за благосъстоянието на своето любезно паство. След първата си служба на Кирил и Методий, много пъти служи изпосле и кога как го изисква нуждата. Д. Душанов, ИПХЧ, 273. Няма (има) кога. Разг. Няма (има) време. Но Единакът [вълк] и без техните викове бе схванал, че планът му се проваляше. Гинеше храбрата му глутница. Нямаше кога да избикаля езерото. О. Василев, ДГ, 49. „Оттогава станаха много неща, които няма кога да ти разправям.“ Н. Райнов, КЧ II, 32. Все още има кога да се докажат някои истини.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Кога направят котката калугерка. Кога засвирят биволите с кавали. Кога ходи, земята плаче под него.
— Други (съкр., диал.) форми: га, ког.