КОГЍЧКА нареч.-съюз. Остар. и диал. Кога; когичко, когичком. Тинка (..): — Ха-ха-ха-ха! Седнал в кухнята и чака ли чака! Ηада: — Кой? Тинка: — Брат му. Когичка усети, че Камен е на умирачка и бърже-бърже довтаса. Д. Немиров, В, 67. Когичка ще ходиш на лозе?


Източник: Речник на българския език (онлайн)