КО̀ДА ж. 1. Муз. Последна, заключителна част на музикално произведение, представляваща допълнение към цялата форма; заключение. Втората част се повтаря и започва тържествена кода от тихи продължителни тризвучия, построена върху шестократно повтореното остинато на корните. К, 1926, бр. 85, 3.
2. Литер. Допълнителен стих в сонет или други стихотворни форми с определено число стихове.
— Ит. coda.