КОДЕЍН м. Спец. 1. Хим. Алкалоид, извличан от опиума и използван във фармацевтиката като съставка на някои лекарства. Опиумът, който се получава от мака, е много богат на морфин. В него се съдържат голям брой алкалоиди, някои от които (морфин, кодеин, папаверин, парцеин) намират пряка употреба като лекарства. РД, 1950, бр. 180, 4. Наркотиците са упоителни вещества, .. Към тях спадат опиумът, получаван от опиумния мак, производните на опиума — кодеин, морфин и други. Н. Тонкин, НЗД, 22.
2. Апт. Лекарство за успокояване на кашлицата, съдържащо като основна съставка този алкалоид. Несъпроводена с отделяне на храчки кашлица, особено мъчителна за болния, трябва да се потиска с .. кодеин, .., и пр. М. Василев и др., ВБ, 58.
— Фр. codeine.