КО̀ДЕКС м. 1. Юрид. Сборник от закони и нормативни актове, които определят отношенията в дадена област на обществения живот. Намереше ли колеги, които не бързат да си ходят, ще им рече: — Другари, съществува Кодекс на труда! Напущайте работните си места и си отивайте! Набирайте сили за утре. РД, 1960, бр. 144, 2. Големи мъчнотии му ся изпречиха, кога да ся учи на американските закони, които като англичанските не са събрани и нарядени в един кодекс. Й. Груев, СП (превод), 180. Семеен кодекс. Наказателен кодекс.
2. Книж. Съвкупност от правила, норми, убеждения. Такъв беше някога нашият неписан морален кодекс: не оставяй без помощ другаря си, попаднал в беда. Мл. Исаев, Н, 121. Стихотворения като „На един поет“ , .., „Интимно“ изразяват идейния и естетически кодекс на поета. Лит. XI кл, 302. Обществената съвест съди по своя кодекс. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. Моята техничка ми съчини кодекс на поведението. Имаше неща, които трябваше да правя задължително, а други — строго забранени. Д. Цончев, ОТ, 78. Послушанието към по-горните, постоянство в труда, победа в боя — ето в какво са заключал сичкия кодекс на техните добродетели. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 153.
3. Старинен ръкопис с подвързия.
— Лат. codex през фр. codex и рус. кодекс. — Български книжици, 1859, кн. II, ч. II.