КОДЖА̀ неизм., прил. Простонар. 1. Доста голям. Дядо Йордан събере вечер челядта си, поизгледа ги, па рече: — Дванайсет гърла с нашия имот трудно се гледат. Ти, Тренчо, си коджа момченце и сам можеш да вадиш хляба си. Кр. Григоров, И, 25. Наш Петър станал вейке коджа момче. БД I, 100. Би що би, Гано, минина, / .. / Не си ми веке минина. / Стана ми кожа момица. Нар. пес., СбВСтТ, 265. // Остар. Стар. — Тичайте на помощ, че коджа гяуринът уби сина си — викаха кадъните по улицата. З. Стоянов, ЗБВ I, 52. Годините идат, отиват, от мома станала коджа момарляга. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 5.
2. Доста (в 5 знач.), доста много. —Требва да си спечелил коджа пари тая година. Че къща с пари се прави. Д. Талев, ПК, 330. — Хайде момчета. Нощ се раздвая веке от ден. Окъсняхме с приказки. До село има още коджа път — подкани всички дядо Стоян и тежко се дигна. П. Здравков, НД, 121. — Хайде, господин ревизор, да вървиме, докато е ладовина, че конете на връщане май из стръмното ще видят коджа зор. П. Михайлов, ПЗ, 152. — А ти не попречи... — Попречих за коджа работи, но ти не разбираш, та по-харно ще е да турим пепел на всичко. Г. Стоев, Зав., 18. Еленице, висока планино, / .. / От тебе са коджа нещо види: / видеха са царюви дворове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 282.
— От пeрс. прeз тур. koса. — Друга (диал.) форма: кοджè.