КОДЖАБАШЍЯ, - ѝята, зват. коджабашѝ, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. У нас през османското робство — кмет на село; коджабашин. Задаваше се кметът. Той сякаш беше роден за коджабашия напет, отворен, смел, пред никого не скланяше глава. Цв. Минков, МЗ, 37. — Коджабаши обърна се хаджи Мореа към кмета, защо оставяте даскала гладен? Цв. Минков, МЗ, 27. Сиромах Стоян немал пари да си плате вергията на коджабашията. СбНУ X, 150.

— От тур. kocabaşi.


Източник: Речник на българския език (онлайн)