КО̀ДИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Кондика (в 1 и 2 знач.). На тази, която си е вложела парите в Дружеството, ще са запише името ѝ в кодика и ще си остане вечно. Ч, 1871, бр. 12, 382. ● Обр. Тъй що принуден бях да прочета кодика, който всякой человек носи вътре в себе си, и да видя капитала на длъжностите си и на жъртвите си. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 48.
2. Кодекс (в 1 знач.). Организирането на съдови щата [в България] да бъде на основа на Наполеоновия кодик. НБ, 1976, бр. 36, 142.
— От лат. codex през гр. κῶδιξ, -ικος. — Н. Михайловски, Опровержение (превод), 1869.