КО̀ЖУ̀РЀЦ, мн. ко̀жу̀рцѝ, след числ. ко̀жу̀рѐца, м. Остар. и диал. Пашкул; кожухарец. Пеперудата, която гледаме сега, че лети, вчера е била кожурец, а преди няколко [дена] била е гъсеница, а пак още no-преди била е семе. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 98. Коприната се точи от кожурци, а кожурците ги вият буби. Д. Манчев, БЕ II, 19. От много примери ся знае, че които хранят буби на едно и също място, от едно също семя, изкарват кожурци (пашкули), не еднакво харни и не от еднаква цена. КН, 1873, кн. 6, 3.
— Друга (диал.) форма: ко̀жу̀лѐц.