КОЖУХА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва кожуси, кожени палта, шапки, наметки, яки и под. Те [момичетата] като момчетата носеха и кожухчета. Повечето бяха чисто бели, ушити от селския кожухар. Кр. Григоров, Р, 80. В ранно утро градът вече кипеше: на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари и ботушари топяха във водоемници кожи. Й. Вълчев, СКН, 79. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите, и папукчиите, и кожарите, и кожухарите, и въжарите и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Д. Талев, ПК, 304. — Тука беше дошел един пратеник от леди Странгфорт, за да направи на тукашните кожухари няколко хиляди голи кожуси за оживелите от турското клане българи в Пловдивско. НБ, 1877, бр. 60, 236. За правянето на дрехите занимават са предачи, плетачи, кожухари. Т. Шишков, ПХ (превод), 51.
— Други (диал.) форми: кожува̀р, кожуфа̀р, кожуша̀р.