КОЖУХАРЍН, мн. кожуха̀ри, м. Простонар. Кожухар. Някой злобно просъска над него: — Къде се затече, даскале? Не знаеш ли, че лисицата, колкото и да бяга, най-подир пак достига дюкяна на кожухарина? Д. Мантов, ХК, 106. Оказа се, че е банатски сърбин, Неделкович; ..; кожухарин. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 47. Не само чиновете, но и правдината, за да работиш един занаят, за да станеш един чирак на един чизмарин, кожухарин и проч., трябаше да откупиш с тежко злато. Лет., 1872, 182.