КОЖУХАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Кожухарство. — От дума на дума, хареса ме човекът и ме взе хем като ратай, хем да ме учи на кожухарлък. Ама мерак имах към занаята! Г. Белев, ПЕМ, 12.
— Друга (диал.) форма: кожуварлъ̀к.
