КОЖУ̀ХЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от кожух1. Кладенецът беше до колене и Кума Лиса не се удави, но си намокри хубаво кожухчето и захвана да трепери. А. Каралийчев, ТР, 124. Първите живи същества, които посрещнаха малката гостенка в двора, бяха две телета с вирнати опашки и влажни муцуни, седем бели агънца с къдрави кожухчета и три рунтави овчарски кучета. Г. Русафов, ИТБД, 46-47. Какъв хубав кожух имаш! Отдавна мечтая за такова кожухче.
2. Малък по размер кожух1 (обикн. за дете). От една лисича кожа не ставаше кожухче, и то да бъде по-длъжко, като палтенце с ръкави. Кр. Григоров, ОНУ, 7. Вяра не можеше да ги [децата] познае! Те бяха пременени с нови дрешки, всички в топли кожухчета. Ив. Вазов, Съч. VII, 121.
3. Кожух1, ушит във вид на къса горна дреха или като елек. Вятърът занасяше на една страна крайчеца на забрадката и полата ѝ, но жената, наведена, с ръце пъхнати под кожухчето си, леко и сигурно крачеше напред. А. Гуляшки, МТС, 319. Мама забради шала си, оправи кожухчето си, което се закопчаваше с телени копчета, обу черните си калеври и сложи бохчата в скута си. К. Калчев, ПИЖ, 86. Той [Динко] носеше тъмнокафява фланела, кожухче без ръкави и панталони от селски шаяк. Д. Димов, Т, 168.
— Други (диал.) форми: кожу̀вче, кожу̀шче.
КОЖУ̀ХЧЕ2, мн. -та, ср. Спец. Рядко. Умал. от кожух2, малък по размер кожух2. Външната част на казанчето [на линотипната машина] се състои от кожухчето, капака, двата крака, .., ролката и спиралните пружини. Г. Върбанов и др., НТ, 171.