КОЗА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Кошара за кози. Дворовете на тия къщи не можеха да се видят, защото за огради им служеха плътно прилепени овчарници, козарници и обори. Й. Вълчев, СКН, 11. Сутрин изпращаше най-малкия си син с козите към Даутица, сетне се залавяше да попристегне плета, .., да прибере гюбрето и почисти козарника и тъй до първи здрач. А. Христофоров, А, 113.