КОЗА̀РНЯ ж. Диал. Козарник; козарка3, козарница. „Либе Марийо, Марийо, / изляз ми, либе, отвори, / на мандра да та заведа, / на мандра, на козарнята.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 185.


Източник: Речник на българския език (онлайн)