КОЗА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до козар1. — Никому не е затрябвало козарското куче. То ще хване следите ни и ще си отиде или на кошарата, или ще дойде нощес. Ем. Станев, ЯГ, 107. Тури Коля да седне на един стол. Седна хлапакът, ама нали е от козарска порода и не видял, стои тъй, гаче му пари отдолу. Чудомир, Избр. пр, 73. Завееше ли сняг и зафучеше над планината, той се пъхаше в козарския кожух, слагаше едни плетени наушници и пак не се спираше. Кр. Григоров, Н, 117-118. Кога нагоре погленнаф / към Ирин Пирин планина, / към козарските пътечки — / отгоре слизат юнаци. Нар. пес., СбНУ XXV, 102.
КОЗА̀РСКИ нареч. Само в съчет.: По козарски. По същия начин като козар1. Пѐро, в стария клин и в бозови чорапи, с чести сепнати премигвания, като че ли бит с пръчка в лицето, се тътрузел и крещял стреснат по козарски. Д. Вълев, Ж, 124.