КОЗА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от козар1; малък, млад козар. Козарче заспало на сянка в тревата. Шукнали козите из кукурузяка. Ран Босилек, ВП, 7. Свърши се тая учебна година. Децата тръгнаха овчарчета и козарчета, тръгнаха да помагат из гората, по нивите, по мраморните залежи. Д. Талев, И, 309. Когато ми са изпълниха дванайсет годин, то баща ми ма зема със себе си и направи ма козарче. П. Хитов, МП, 5. „Мома калино, калино, / защо ма не ще байо ти, / дали не съм му донесла, / .. / Козите със козарчета, / дали не съм му убава?“ Нар. пес., СбВСт, 20.