КО̀ЗEH, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от кожата или козината на коза. Те бяха пременено облечена с нови, черни козени гунета, с червени фесове на глава, препасани с черни кърпи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 67. Щом излезе от нашето село някой и забрави, че баща му е носил свински опинци и козени върви, а майка му е събирала коприва в престилката си, остави го. Кр. Григоров, ТГ, 71. За гората тръгнаха файтони, войнишки каруци, покрити с рогозки или козени чергила. Ст. Мокрев, ЗИ, 12. Козени дисаги. Козено халище. Козено губерче. Козен ямурлук.
2. Остар. и диал. Който е на или от коза; кози, козешки. Косъмът му [на северния елен] е червеникав и малко желтиникав, но ся променува според времяната на годината, вълната му е долга и прилича на козена. П. Берон, БРП, 103.