КО̀ЗЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от козеник; малък козеник. До вечерта лежа Доросий възнак на патомата, покрит с едно козениче, да не го плюят мухите и да не гледам прерязаното му гърло. Ем. Станев, А, 151.
