КО̀ЗEHOB, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Козен. Поп Христоско, с козенови дисаги на рамото, в които бяха турени кантарските топузи, тичаше напред, обрадван до ушите. З. Стоянов, ЗБВ II, 86.
